Резултати от Първия открит турнир Хан Аспарух, проведен под патронажа на г-н Димитър Лефтеров.
На 3.10.2007 г. се проведе концерт в чест на 95-та годишнина от началото на Балканската война.
Официално тържество и концерт в чест на 95-та годишнина от началото на Балканската война
Уважаеми съграждани,
Един районен кмет не може всичко, но може много. Силата му се корени в местните хора, които са го избрали и в познаването на техните проблеми. Затова преди да Ви обещая какво ще правя, искам да споделя пред вас от какво съм недоволен, от какво ме е страх и в какво вярвам.
Недоволен съм от това, че Общината винаги е подценявала южната част на града. Аспарухово и Галата нямат своите красиво оформени центрове, улиците и градинките са занемарени, да не говорим за водоснабдяването, канализацията, мръсните плажове и недостатъчния транспорт. А вече се оформят и нови селища Боровец, Карантината, Звездица, Ракитника, Прибой.
Страх ме е, че сега за всички е ясно – последната възможност за нормално развитие на Варна е на юг. Но ако успешно не се въведат ясни правила и ако районния кмет не си гледа работата, хаосът и лакомията ще погубят и нашето кметство. Спомнете си – от север Варна е затисната от комплекси и вилни зони, в които се строи „балкон срещу балкон”, на запад са „общежитията” за десетки хиляди варненци – остават само Аспарухово, Галата, Ракитника, Прибой, Боровец … та чак до Бяла! Никой обаче не пита местните хора как виждат бъдещето на района, няма обществени дискусии, няма референдуми.
Вярвам, че развитието на Аспарухово, Галата, Боровец – север и Боровец – юг, Ракитника, Зеленика, Прибой – на целия район, е ключ към развитието на Варна.
Вярвам, че нашето кметство ще бъде модерното лице на морската ни столица.
Вярвам, че с помощта и одобрението на местните хора ще мога ефективно да съдействам за изпълнението на всички полезни за района планове на държавата и общината, както и за спечелването на редица проекти за развитието на района от Европейския съюз.
Затова ви предлагам програма, наречена проектът „Сес Севмес”*
* „Сес Севмес” или „Тихото място” – така през 20-те години на ХХ век варненци започват да наричат района на заселилите се да живеят на юг, отвъд канала.