
Хлябът и думите
си приличат.
И двете трябва
да бъдат истински.
Писател. Майстор-пекар. Разказвач на истории.
Пазител на традициите. Учител. Романтик.
Нова книга
В сенките на Пловдив - част първа
Има сенки, в които дори полицията не смее да надникне. Тогава викат Димов. Бивш разузнавач в град, който пази повече тайни, отколкото истор…
ВИЖ ПОВЕЧЕ
За Майстора
Георги Лефтеров, известен на читателите си като Майстора, е български писател, чиито разкази и книги носят топлотата на българския бит и дълбочината на човешката душа.
Историите му се раждат между пламъка на пещта и тишината на белия лист - истории за хора, за памет, за майсторлъка на словото и за малките неща, които ни правят хора.
НАУЧИ ПОВЕЧЕ ЗА НЕГООт тефтера на Майстора
Снощи, докато пушех лулата си на балкона и обяснявах на Шерлок колко относително понятие е вечността, разговорът ни, както обикновено, стигна до хляба. Котаракът слушаше с онова достолепно безразличие, което притежават съществата, убедени, че светът е длъжен да им сервира вечерята навреме, независимо дали междувременно е настъпил краят на цивилизацията.
Тогава се сетих за една история отпреди повече от две хиляди години. История за Рим, варварите и няколко хляба, които може би спасили един град, а може би просто дали на хората още малко време да измислят как да се спасят сами.
През 390 година преди Христа, според традиционната римска хронология, галите нахлули в Италия и разбили римската войска край река Алия. След победата си се насочили към Рим. Градът бил превзет, голяма част от него опустошена, а оцелелите римляни се укрепили на Капитолийския хълм.
Раздавам на всички усмивки,
ей така, от пекарско сърце,
обещавам да има за всички,
още радост и безкрайно небе.
Бих желал да пазим доброто.
То е в мен,то е в теб,то е в нас.
И тогава ще бъдем щастливи,
създали своя уникален атлас.
Колко бързо отлитат годините,
с добро нека оставим следа.
Да забравим враждата, проблемите...
Не е трудно да стане това.
Подарявам на всеки надежда.
Тя е топла и сбъдва мечти.
А така ще се сбъдне и моята...
Да сме добри до старини!




