РАЗМИСЛИ
От тефтера на Майстора
Кратки записки между пещта и белия лист.
Хлябът, който победи варварите
Снощи, докато пушех лулата си на балкона и обяснявах на Шерлок колко относително понятие е вечността, разговорът ни, както обикновено, стигна до хляба. Котаракът слушаше с онова достолепно безразличие, което притежават съществата, убедени, че светът е длъжен да им сервира вечерята навреме, независимо дали междувременно е настъпил краят на цивилизацията. Тогава се сетих за една история отпреди повече от две хиляди години. История за Рим, варварите и няколко хляба, които може би спасили един град, а може би просто дали на хората още малко време да измислят как да се спасят сами.
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕТиквата не е виновна
Събота е, трийсет и първи октомври, и светът отново е решил да се забавлява по график. Тикви се усмихват от витрините, скелети висят по прозорците, вещици летят над социалните мрежи, а хора, които допреди седмица не можеха да различат прилеп от лястовица, днес обясняват с професорска увереност как се празнува Хелоуин.
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕДжеймс си тръгна
Нощта се е настанила над Пловдив, а тепетата са потънали в мастилен мрак. По булевардите все още преминават редки автомобили на хора, които се прибират у дома. Наблюдавам ги от балкона с чаша сингъл малц в едната ръка и лула в другата. До мен, на съседния стол, Шерлок се е свил на кравайче и изглежда напълно доволен от света. Което е разбираемо, предвид обстоятелството, че не плаща сметки, не ходи на работа и никога не му се налага да търси паркомясто. Точно паркомястото обаче е причината за лошото ми настроение.
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕРъжта не преговаря
Пловдив осъмва, обвит в плътна, непроницаема лондонска сивота. Петък е, а небето над тепетата прилича на тежка оловна камбана, от която се излива равномерен, студен и упорит дъжд. Мокрите улици проблясват в онази особена меланхолична светлина, която кара всяко разумно същество да се завие през глава и категорично да откаже всякакъв контакт с външния свят. Само че аз нямам този лукс.
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕКотката няма копче за изключване
Сутрин в пекарната е тихо. Поне докато не влязат клиентите с техните екзистенциални драми. Вратата се отваря и влизат майка и дъщеря. Жената оглежда два самуна хляб с такова напрежение, сякаш от избора ѝ зависят световният мир и борсовите индекси. Момиченцето до нея обаче изобщо не се интересува от хляба. То стиска в ръцете си малка, съвършено бяла роботизирана котка.
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕФренска багета по пловдивски
Три след полунощ е особено време от денонощието. Всъщност това дори не е съвсем време, а онзи граничен, ничий отрязък от вечността, в който светът е дълбоко заспал. Приличните хора отдавна са се сгушили под завивките, сънувайки своите благонадеждни сънища, а онези, които имат някакъв неразрешим конфликт със собствения си сън, вече са на крак и се занимават с дейности, които при една по-разумна организация на Вселената спокойно биха могли да изчакат поне до осем. Аз, разбира се, съм в пекарната.
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕШерлок! Имам си собствен сайт!
Седя на балкона, докато Пловдив под мен бавно изстива и потъва в мрак. Отпивам от малцовото уиски, дръпвам от лулата и усещам как тютюневият дим се смесва с миризмата на препечено тесто, която никога не се измива напълно от ръцете ми. До мен, на перваза, се е излегнал Шерлок. Черно-бял котарак, който отдавна е разбрал, че Вселената е хаотично и глупаво място, чиято единствена смислена функция е да му сервира вечерята навреме.
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕИзборният ден
- Шерлок, днес народът избира президент. Как ти се струва атмосферата? - Като кутия с евтини гранули и прекалено лъскава опаковка, Майсторе. Отвън обещава телешко филе миньон, а отвътре е предимно пълнеж и овкусители.
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ