Изборният ден

- Шерлок, днес народът избира президент. Как ти се струва атмосферата?

- Като кутия с евтини гранули и прекалено лъскава опаковка, Майсторе. Отвън обещава телешко филе миньон, а отвътре е предимно пълнеж и овкусители.

- И все пак, за кого би дал гласа си?

- За онзи кандидат, който чистосърдечно признае, че няма никакви амбиции. Безполезността поне е честна. Тя никога не разочарова очакванията.

Неделният залез обагряше покривите в медни оттенъци. В чашата ми ледът тихо пропукваше в отлежалото уиски, а Шерлок бе заел позата на висш конституционен съдия - настанил се върху парапета, с опашка, увиснала като вето над целия политически спектър.

- Добре тогава, какви качества трябва да притежава един истински държавен глава?

- Трябва да разбира разликата между власт и управление. Властта е умението да пречиш на другите. Управлението е изкуството да не им пречиш да живеят.

- А народът? Не търси ли най-способния?

- Народът гласува за най-убедителния актьор, Майсторе. После пет години се чуди защо пиесата е комедия, а билетът струва толкова скъпо.

От дълбините на апартамента се разнесе гласът на Оля:

— Мило, заседанието на висшия държавен съвет на балкона приключи ли, или киселото мляко и кашкавала сами ще дойдат от магазина?

Шерлок притвори лениво жълтите си очи, без дори да помръдне мустак.

- Ето я истинската анатомия на властта. Ти разполагаш с правото на мнение и чаша уиски, Оля държи бюджета и изпълнителната власт, а аз съм държавният глава. Излежавам се на балкона и събирам данък „задължителна гальовност“.

Усмихнах се и отпих. Ароматът на дъб и торф се смесваше с хладния вечерен въздух.

- За какво да вдигнем чаши тогава, философе?

- За здравия разум, Майсторе. Той е единственият ресурс, който не можеш да обещаеш на предизборен митинг, и същевременно единственият, който все не достига в държавния бюджет.

- А за политиците няма ли поне една наздравица?

- Политиците са като сезонните настинки. Появяват се, вгорчават ти живота за известно време и накрая си отиват, а ти сам си купуваш носните кърпички.

Уличните лампи светнаха една след друга и превърнаха града в мозайка от тихи светлини.

- Имаш ли поне капка надежда за утрешния ден, Шерлок?

Той се протегна бавно, изви гръб и ме погледна с онази вечна, снизходителна котешка мъдрост.

- Надеждата е като хубавото уиски, Майсторе. Иска време, тишина и по-малко празни приказки. А сега отивай до магазина, защото демокрацията си е демокрация, но закуската ми в осем сутринта е гарантирана от Конституцията на семейството.

Майстора